Вяра

Широк есенен път, обагрен в злато и охра,  води нагоре — към бял параклис, сгушен в тишината. Всяка стъпка по този път е като молитва, всяко листо — нашепване на надежда. „Вяра“ е пейзаж на вътрешно изкачване, на устрем към светлината, която винаги ни чака — дори и когато пътят е самотен или стръмен.